#image_title Напрежението в ЦСКА – реакция или стратегия?
След унизителната загуба от Славия, ЦСКА предприе очакван ход – освободи спортния директор Филип Филипов. Решението изглежда като опит за потушаване на напрежението сред феновете, които отдавна настояват за промени. Но големият въпрос в клуба остава – бъдещето на Александър Томаш. Достатъчен ли е още един слаб резултат, за да бъде треньорът поставен „на топа“?
Ако това се случи, би било поредната грешка в дълъг списък от прибързани решения. Защото в момента ЦСКА се нуждае от стабилност, а не от панически ходове.
Томаш – правилният човек в грешния момент?
Изисква смелост да защитиш треньора след тежка загуба, но още по-смело е да признаеш, че често самият клуб саботира собственото си развитие. Дали Томаш е идеалният избор за ЦСКА е субективен въпрос. Но едно е сигурно – философията му е близка до очакванията на феновете: офанзивен футбол, дисциплина и нулева толерантност към липсата на професионализъм.
Историята обаче показва, че независимо кой е треньор, когато ЦСКА сменя наставници на всеки няколко месеца, резултатът винаги е един и същ – застой. За да се изгради отбор, трябват време и последователност. А най-големите успехи в европейския футбол доказват точно това.
Нетърпението – най-големият враг на успеха
Българският футболен фен, а в частност и привържениците на ЦСКА, страда от хронично нетърпение. Искаме всичко да се случи тук и сега. Но футболът, както и всяка устойчива система, изисква търпение и изграждане стъпка по стъпка.
Въпреки че често се позоваваме на европейските грандове, рядко си задаваме въпроса: как стигнаха те дотам? Юрген Клоп не направи Ливърпул шампион за няколко месеца. Сър Алекс Фъргюсън се нуждаеше от години, за да превърне Манчестър Юнайтед в доминантна сила. А тези клубове разполагат с несравнимо по-добра организация, ресурси и селекция.
Вместо това ЦСКА върти треньорската рулетка в продължение на две десетилетия. Ако някой все още се чуди защо клубът не постига нищо съществено на европейската сцена, отговорът е точно тук – липсата на дългосрочна стратегия.
ЦСКА илюзията за „незабавен успех“
От 1990 г. насам ЦСКА е шампион само когато треньорът е имал време да работи поне една година – примери са Аспарух Никодимов, Георги Василев, Стойчо Младенов и Миодраг Йешич. Дори при Купата на България успехите идват с наставници, които са имали нужното време да изградят отбор.
Затова е крайно време да спрем да вярваме в мита, че ЦСКА „няма време за чакане“. Отборът не се изгражда с магическа пръчка, а с работа, търпение и ясен план. Смяната на треньор след треньор не само не помага, а връща клуба все по-назад.
Реалността на ЦСКА – време за осъзнаване
Истината е, че ЦСКА отдавна не е сред големите европейски клубове. Твърдението, че „титлите и победите са задължителни“, звучи нелепо, когато клубът години наред не успява да създаде устойчив модел на работа.
Защо тогава трябва да се очаква мигновен успех от Александър Томаш? Защо да не се даде шанс на дългосрочен проект? Ако треньорът бъде уволнен, ще се върнем към познатия сценарий – нов наставник, нова селекция, нови очаквания… и отново провал.
В крайна сметка, ако ЦСКА иска да се върне на картата на големия футбол, първо трябва да проумее основното правило – успехът не се гради с постоянни промени, а с търпение и последователност. И ако този път клубът не го разбере, няма кой друг да бъде виновен, освен самият ЦСКА.
