#image_title От малкото село до върха на немския футбол
Българската футболна история е изпълнена с невероятни личности, но не всички от тях получават признанието, което заслужават. Един такъв пример е Михаил Лозанов, известен като „Танка“ – футболист, който тръгва от родното си село Църнел и стига до върха, носейки капитанската лента на Байерн Мюнхен.
Първите стъпки – от Кракра до Левски
Още като дете Лозанов показва своя талант с топката, а първите си футболни стъпки прави в местния отбор Кракра основан от неговия брат Тодор. Скоро обаче уменията му не остават незабелязани и той се присъединява към юношеския състав на Левски в София.
Не след дълго „Танка“ дебютира за представителния тим на „сините“ и се превръща в ключова фигура. Впечатляващият му ръст и страхотната игра с глава го правят изключително опасен в противниковото наказателно поле. Благодарение на него Левски печели две шампионски титли – през 1933 и 1937 година.
Бомбеното трио на България
Освен че блести с екипа на Левски, Лозанов е част и от един от най-силните нападателни триумвирати в историята на българския футбол – заедно с Асен Панчев и Асен Пешев. Тази нападателна машина не само доминира в българската лига, но и носи успехи на националния тим.
През 1931 г. България печели Купата на Българския олимпийски комитет (БОК), а през следващите години триото помага за завоюването на Балканската купа през 1932 и 1935 г..
Германия зове – от студент до капитан на Байерн
Въпреки страхотните си успехи на терена, Лозанов решава да продължи образованието си в тогавашна Чехословакия, където съчетава футбола с ученето и играе за Моравска Славия. Но съдбата му подготвя още по-голямо предизвикателство.
През 1937 г. той заминава за Мюнхен, където трябва да продължи обучението си. Футболът обаче остава негова страст и не след дълго Байерн Мюнхен го привлича в състава си.
Важно е да се отбележи, че тогава Байерн не е доминиращата сила в немския футбол, каквато познаваме днес. Въпреки това, Лозанов впечатлява всички със своята класа и за два сезона записва 19 мача и отбелязва 7 гола. Във втория си сезон дори получава честта да носи капитанската лента на “баварците” – постижение, с което малцина чужденци могат да се похвалят дори в днешни дни.
Завръщането в България и краят на кариерата
През 1939 г. Лозанов се завръща в България и отново облича синия екип на Левски. Изиграва 20 мача и вкарва 4 гола, но през 1941 г. решава да сложи край на активната си футболна кариера.
Той остава в историята като един от първите български футболисти, играли професионално в чужбина, и като човек с изключителна техника, мощен удар и феноменална игра с глава.
Забравен, но не и изгубен
Макар времето да е заличило голяма част от спомена за Михаил Лозанов, той остава сред пионерите на българския футбол на международно ниво. Напуска този свят през 1994 г., но през 2021 г. Левски почете 110-годишнината от рождението му със специална изложба.
Лозанов е пример за това как българският талант може да пробие в световния футбол, дори във времена, когато това изглежда невъзможно. Името му заслужава да бъде запомнено – не само като легенда на Левски, но и като първия българин, носил капитанската лента на колоса – Байерн Мюнхен.
