#image_title От футбол до хаос: Как един мач промени всичко
Нощта на 25 август 2009 г. завинаги ще остане в историята на английския футбол. Тогава Уест Хям побеждава Милуол с 3:1 в мач за Купата на лигата, но тази среща не се помни с резултата. Вместо това, тя стана известна като „Безредиците на Ъптън Парк“ – една от най-мрачните вечери за английския футбол и органите на властта.
Мачът влезе в продължения след драматично изравняване на „чуковете“ в 87-та минута. Но още преди последния съдийски сигнал обстановката извън стадиона приличаше на бойно поле – полицейски коне, кучета, арести и безмилостни сблъсъци. Един фен на Милуол бе наръган в гърдите, а хаосът продължи дълго след последния съдийски сигнал. Футболът беше на заден план – насилието доминираше тази нощ.
Рядък сблъсък, но с опустошителни последствия
Тази вражда рядко има шанс да се разрази на терена. Причината е проста – Уест Хям обикновено играе в елита, докато Милуол се намира в по-долни дивизии. А когато се срещнат, като през 2009 г., организацията често се оказва пълен провал. Затова повече не виждаме този сблъсък под светлините на нощта. Строгите мерки – обедни срещи, ограничаване или дори забрана за гостуващи фенове – са единственият начин да се предотврати ново избухване на насилие.
В култовия филм „Green Street Hooligans“ има реплика, която гласи: „Уест Хям и Милуол се мразят като израелците и палестинците.“ Макар това сравнение да е крайно, враждата между двата клуба е сред най-интензивните в света на футбола. Тя не е просто спортна – тя е социална, географска и дори политическа.
Корените на омразата: Всичко започва през XIX век
Изненадващо, всичко започва през 1849 г. не в Лондон, а в шотландския град Абърдийн. Тогава компанията на Джей Ти Мортън създава фабрика за производство и пакетиране на храни за кораби. С нарастващия бизнес тя отваря втора фабрика на доковете в Милуол, привличайки работници от цяла Англия. С тях идва и любовта към футбола, а през 1885 г. се ражда „Милуол Атлетик“.
Десетилетие по-късно, работниците от Thames Ironworks and Shipbuilding Company, конкурент на Мортън, създават свой отбор – Thames Ironworks. Само на няколко километра един от друг, двата отбора влизат в ожесточено съперничество. През 1899 г. Милуол печели първия официален мач между тях с 2:1 за ФА Къп, а пресата ги описва като „гладни лъвове“, което дава прякора на клуба.
Раздялата, която засили враждата
До началото на XX век двата клуба играят в едни и същи регионални лиги, а срещите им са все по-напрегнати. Но истинското разцепление настъпва през 1910 г., когато Милуол напуска Източен Лондон и се мести на юг от Темза. Уест Хям остава на северната страна, което окончателно затвърждава разделението.
„Те са като двама братя, които просто не могат да се разберат и се мразят до дъно“, споделя Марк Бакстър, дългогодишен фен на Милуол пред The Athletic.
Това е началото на една непримирима война, която излиза извън рамките на футбола. В годините след Втората световна война напрежението между феновете става все по-сериозно. Най-драматичният момент идва през 1926 г., когато докерите на Уест Хям обвиняват тези от Милуол, че не са се включили в националната стачка. Това води до улични сблъсъци, които оставят следи за поколения напред.
70-те и 80-те: Хулиганството достига връхната си точка
Английският футбол от 70-те и 80-те години е мрачен период, белязан от вълна на насилие. Хулиганските групировки като Inter City Firm (ICF) на Уест Хем и Millwall Bushwackers превръщат всеки техен мач в бойно поле.
През 1976 г. фен на Милуол загива, след като е бутнат на релсите на метрото от привърженици на Уест Хям. В отговор, през следващите месеци на стадион „Ъптън Парк“ се чува шокиращият рефрен: „West Ham boys, we’ve got brains, we throw Millwall under trains.“
Нещата излизат извън контрол през 1987 г., когато след мач между двата тима фенове на Милуол намушкват смъртоносно привърженик на Уест Хям на метростанция. Извършителите така и не са открити.
2009 г.: Последният голям двубой
Случилото се през 2009 г. напомни на всички защо този мач носи огромен риск. Насилието започна още сутринта, часове преди началото на срещата, и продължи дълго след нея.
„Положението беше извън контрол. Гарата ‘Канинг Таун’ беше като зона на война още от 10 сутринта“, разказва Гавин Модж, страничен съдия на двубоя.
Един от феновете на Уест Хям загуби окото си, след като бе ударен с топка за голф. Наръган фен на Милуол оцеля на косъм, след като прекара три дни в кома.
Дори страничните лица не бяха пощадени. Лий Мъри, фен на Уест Хям, разказва как неговият седемгодишен син бил избран за талисман на мача:
„Казах на жена ми – ‘Рони ще е маскот утре.’ Тя се зарадва. Аз ѝ отговорих – ‘Не, не е добре… Играем с Милуол.’“
Ще има ли край тази вражда?
Днес, с по-строгите мерки за сигурност и рядкото пресичане на пътищата им, сблъсъците между Уест Хям и Милуол не са толкова чести. Но омразата е все още жива. Всяка нова среща между двата отбора е изпитание за полицията и организаторите. Никога не е просто футбол – винаги е нещо повече.
Докато реката Темза разделя тези два клуба, тяхната вражда ще остане една от най-ожесточените в световния футбол.
