Историята на съвременния футбол се променя завинаги през 1970 година, когато официално са въведени познатите ни днес жълти и червени картони. Тези цветни правоъгълници не са просто аксесоари в джоба на съдията, а основни инструменти за контрол на емоциите и спазване на правилата на терена. Жълтият картон служи като сериозно предупреждение към футболист, който е прекалил с грубостта или е престъпил границата на позволеното.
Пътят от предупреждението до съблекалнята
Когато един играч натрупа две жълти официални предупреждения в рамките на един двубой, арбитърът автоматично му показва червен картон. Това означава незабавно напускане на игрището и оставяне на съотборниците му в числено неизгода, тъй като наказаният не може да бъде заменен от друг състезател. В ситуации на изключителна агресия или опасна игра съдията има правото директно да извади червения картон, което обикновено води и до допълнителни санкции за следващите срещи според разпоредбите на местната федерация.
Цената на нарушенията на терена
Всяко действие като умишлено спъване, игра с ръка или тактическо препречване на пътя на противника може да се превърне в повод за официална санкция. Освен че отслабва силата на отбора си, изгоненият футболист накърнява и собствената си репутация в професионалните среди. Най-тежкият сценарий за един играч в рамките на 90-те минути е комбинацията от един жълт картон, последван от директно изгонване с червен.
