#image_title След дълго лутане и четири поредни шампионатни срещи без победа, Левски най-сетне усети вкуса на успеха – първо срещу ЦСКА 1948, а после и при гостуването си на Берое. Тренерът Хулио Веласкес остана верен на принципа “не пипай печелившото”, като за втори пореден път заложи на абсолютно същия стартов състав. Испанецът очевидно залага на последователността, но не е ли време да прояви и малко гъвкавост?
Когато героизмът не стига
Ако има играч, който изгря като спасител в трудни моменти за Левски, това е Алдаир. Португалецът вкара важни изравнителни голове срещу ЦСКА и Славия – попадения, които донесоха ценни точки и дори морално удовлетворение за феновете. Но под блясъка на героизма се крие една тревожна реалност – Алдаир започва да показва старата си уязвимост в защитен план.
При победата над ЦСКА 1948 се видя колко трудно му е в директните дуели. Радослав Кирилов не срещна особена съпротива, преодолявайки го с лекота. Дори с подкрепата на Марин Петков, лявата зона на “сините” често се оказваше лесно пробиваема.
Система, която не му подхожда?
Истината е, че Алдаир изглежда далеч по-комфортно, когато играе като халф-бек в схема с трима бранители. Така беше под ръководството на Станислав Генчев. След идването на Веласкес обаче системата беше променена – защитата вече е класически квартет, а слабостите на Алдаир отново изплуваха.
И срещу Берое португалецът не успя да впечатли – закъсняваше в покритията, не действаше достатъчно агресивно и отново остави впечатление, че не е най-сигурният избор в дефанзивен план.
Неразгаданият потенциал на Камдем
Ако Алдаир продължава да бъде предпочитан въпреки проблемите в защита, то причината вероятно се крие в липсата на сериозна конкуренция. Но наистина ли е така? Оливер Камдем бе привлечен през зимата от Локомотив Пловдив, но все още не получава реален шанс за изява. Французинът е добре познат на родната публика, няма нужда от адаптация и, по мнение на мнозина, е по-силен в защита от португалеца. Освен това има и офанзивни качества, които не са за подценяване.
Въпреки това, Веласкес продължава да гласува пълно доверие на Алдаир, докато Камдем остава в сянка – необяснима пасивност, която започва да буди въпроси.
Време за решение
Може би Алдаир все още играе благодарение на головете си – миговете на геройство, които често замазват колебливите му изяви в защита. Но колко дълго още може да трае този “имунитет”? В момент, когато Левски се нуждае от стабилност и увереност в задни позиции, може би най-разумното би било да се даде шанс на футболист като Камдем, който все още чака да се докаже.
Каквото и да реши Хулио Веласкес, едно е ясно – за да бъде Левски на висота в битката за челните позиции, няма място за компромиси. Понякога вярността трябва да отстъпи място на хладната преценка.
„Головете на Алдаир ни дадоха точките, но трябва да мислим и за цялостната стабилност на тима“, споделят от щаба на Левски, намеквайки, че промени може и да се задават.
