#image_title Началото на големия проект
Преди повече от година Лудогорец обяви амбициозен проект – нов модерен сектор на стадиона си в Разград. Проектът обещаваше не само комфорт за феновете, но и функционалност за организаторите и медиите. Плановете включваха подземен паркинг, асансьор до медийната трибуна, голям фен магазин, бизнес зона и няколко скай бокса. Гордостта на проекта беше обещанието за капацитет над 12 000 места и модерна ВИП зона, която да впечатли партньори и спонсори.
От клуба уверяваха: „Всичко ще бъде изпипано до последния детайл, за да отговорим на очакванията на нашите партньори и фенове.“ Но реалността през есента на тази година говори друго. Вместо строителни машини и напредък, секторът все още чака първата си копка.
Стадион без публика
Докато плановете за стадиона изглеждат мащабни и впечатляващи, посещаемостта на мачовете на Лудогорец разкрива друга истина. Сцената от двубоя с Мидтиланд, когато само шепа привърженици наблюдаваха срещата, беше показателна. Дори и с най-луксозния стадион, без подкрепата на хората, мечтата за пълни трибуни остава илюзия.
С годините концепцията Разград да се превърне в спортна столица на Североизточна България сякаш се изгуби. Някога амбициозният проект да създаде „футболната любов“ на региона сега изглежда като неуспешен опит. Липсата на свързаност между тима и феновете затруднява всяка идея за „припознаване“. Дори и със златни кранчета в тоалетните и скъп мрамор по трибуните, привличането на публика остава далечна цел.
Европейски стадион без европейска атмосфера
Дните, когато Лудогорец посрещаше европейски грандове, вече са в миналото. Повечето от тези срещи се играха в София, където фенската подкрепа беше значително по-силна. Дори новият стадион да получи всички лицензи от УЕФА, празните трибуни по време на мачовете говорят сами за себе си. Европейските зрители, които гледат репортажи от Разград, вероятно се чудят защо трибуните на шампиона на България изглеждат като на приятелска среща в зимен турски курорт.
„Идеята за модерен стадион е похвална“, отбелязват от клуба, „но когато няма публика, усилията са напразни.“ Тишината по трибуните, чуването на подвикванията между играчите и треньорите – всичко това подчертава липсата на атмосфера, която да вдъхнови тима.
Струва ли си инвестицията?
Въпреки добрите намерения и ентусиазма на Лудогорец, липсата на европейски отбор, който да вдъхновява, поставя под въпрос нуждата от европейски стадион. Без стабилна връзка с феновете и ясна стратегия за популяризиране на клуба, проектът рискува да се превърне в още една нереализирана мечта.
Заключение
Лудогорец продължава да доминира в родния футбол, но когато трибуните остават празни, успехът изглежда непълен. Новият сектор на стадиона може да донесе лукс, но без запалянковци, които да го оживят, той ще бъде само празна черупка. Време е клубът да обърне внимание не само на инфраструктурата, но и на най-важния си актив – феновете.
