Американският спринтьор Ноа Лайлс сложи край на 20-годишната суша за САЩ в дисциплината 100 метра, връщайки олимпийската титла на родна земя. 27-годишният атлет постигна изключителен успех, побеждавайки ямаеца Кишейн Томпсън с нищожната разлика от едва 5 хилядни от секундата. Това е състезание, което ще остане в историята.
И двамата финишираха с време 9,79 секунди, но иновативната система за измерване в Париж отчете, че Лайлс е бил по-бърз с една микроразлика – 9.79.784 секунди спрямо 9.87.789 на Томпсън. Това е разлика, която дори фотофинишът не може да улови.
Световният шампион от Будапеща 2023 и бронзовият медалист от Токио 2020 на 200 метра, Лайлс възстанови доминацията на САЩ в спринта, която бе загубена от олимпийските игри в Атина 2004, когато Джъстин Гатлин донесе последната титла на страната.
Изборът между университет и професионална кариера
Ноа Лайлс не винаги е бил сигурен в своя спортен успех. Дори собствената му майка не вярваше, че той ще се превърне в голям шампион. Но всичко се променя, когато на 19 години той и брат му Джоузеф отказват спортна стипендия от Университета на Флорида и подписват професионален договор с Adidas. Това решение поставя началото на успешна кариера, въпреки че пътят към върха не е никак лесен.
Борбата с депресията
Подготовката на Лайлс за Олимпийските игри в Токио 2020 се превръща в истински кошмар. Светът се сблъсква с пандемията, а социалните вълнения, предизвикани от движението Black Lives Matter, оказват силен натиск върху него. Лайлс споделя, че изпаднал в тежка депресия и трябвало да потърси професионална помощ.
“Не можех да тренирам, паник атаките бяха постоянни,” признава той. “Сънувах сцени от живота на Джордж Флойд, а апетитът ми варираше от неистов глад до пълно безразличие. Понякога просто лежах на бягащата пътека, неспособен да мръдна часове наред.”
След консултация с лекар, Лайлс получава диагноза за тежка депресия и започва лечение с антидепресанти. Въпреки това, предизвикателствата не спират. На Олимпиадата в Токио той завоюва само бронзов медал, а страничните ефекти от медикаментите допълнително утежняват състоянието му.
“Чувствах, че губя връзка с реалността. Имаше моменти, когато не знаех дали е ден или нощ. Но в един момент реших, че искам да водя нормален живот. Помолих лекаря да спрем хапчетата и започнах работа с психотерапевт.”
Този подход се оказва успешен и Лайлс не само се възстановява, но и решава да помогне на други хора в подобна ситуация. Заедно с майка си, той основава благотворителна организация, която се фокусира върху подкрепата на млади чернокожи хора в борбата им с депресията.
Заключение
Ноа Лайлс е повече от олимпийски шампион. Той е пример за сила, решителност и човечност. Неговата история вдъхновява и показва, че дори най-трудните моменти могат да бъдат преодолени.
