Поредният пропуснат шанс за “артилеристите”
Арсенал вече не се нуждае от чудо, за да се пребори с Ливърпул за титлата във Висшата лига – нуждае се от нещо още по-голямо. Разликата между двата тима вече е цели 15 точки, след като “топчиите” завършиха наравно 1:1 срещу Манчестър Юнайтед на “Олд Трафорд”. Дори фактът, че лондончани имат мач по-малко, не вдъхва особено оптимизъм на феновете.
Реалността сочи, че за трета поредна година Северен Лондон ще трябва да се задоволи със сребърните медали. След като Манчестър Сити изпревари Арсенал два пъти, сега Ливърпул на Арне Слот не дава никакви признаци, че ще намали темпото.
Въпросът вече не е дали Арсенал е направил крачка напред, а дали този отбор има потенциала да премине от “сериозен претендент” към “шампион”. Ако състава не може да победи един от най-слабите Юнайтед в историята, как ще се справи с конкуренцията на тимове като Сити и Ливърпул, които всяка година надграждат?
Рой Кийн: “Какво доказва, че Арсенал може да стане шампион?”
Бившият капитан на Манчестър Юнайтед и настоящ анализатор Рой Кийн не пропусна да изрази съмненията си относно възможността Арсенал да стигне до титлата – не само този сезон, но и през следващия.
“Защо трябва да вярваме, че този мениджър може да направи Арсенал шампион? Те бяха близо през последните години, но Манчестър Сити ще бъде силен и догодина, а Ливърпул също. Просто не виждам доказателства, че този отнор е способен на нещо повече. Дори привличането на централен нападател, който ще вкара 20 гола, не е гаранция. Не мисля, че само с този ход ще надминат Сити и Ливърпул.”
Кийн също подчерта липсата на манталитет на шампиони: “Когато нещата вървят добре, те изглеждат уверени, но когато се появи натиск, започват да се паникьосват. Големите клубове не реагират така.”
Безспорният прогрес под ръководството на Артета
Въпреки критиките, цифрите показват, че Микел Артета е трансформирал Арсенал. Той е сред едва 10 мениджъри в историята на Висшата лига, които имат над 100 победи в първите си 200 мача – със 118 успеха, изпреварвайки дори Алекс Фъргюсън в този показател.
Средната точкова стойност на Арсенал между 2022 и 2024 г. (86.5 точки на сезон) е най-високата в историята на клуба. Това е огромен напредък в сравнение с последните години на Венгер и краткия престой на Унай Емери.
Но дали това е достатъчно? Артета изгради конкурентен състав, но въпросът остава: може ли този отбор да надскочи себе си и да спечели титлата?
Тактическата еволюция: проблем или решение?
Докато Арсенал бележи напредък, изглежда, че тактическата му гъвкавост куца. Пеп Гуардиола непрекъснато променя облика на Манчестър Сити, а Ливърпул вече работи по своята следваща версия.
В същото време “топчиите” изглежда губят своята идентичност. Те подобриха играта си при статични положения, но като цяло атаката им е загубила острота, а защитата не изглежда толкова стабилна. Дори Манчестър Юнайтед, който през сезона трудно създава положения, съумя да затрудни Давид Рая в последния двубой.
Сякаш прекаленото вглъбяване в тактическите детайли отнема от фокуса върху основното – печеленето на срещи.
Проблемите с договорите – нова тревога за Арсенал
Друг голям въпрос, пред който е изправен клубът, е свързан с договорите на ключовите играчи. Контрактите на Томас Партей и Жоржиньо изтичат това лято, а тези на Тросар, Зинченко и Томиясу – през 2026 г.
Най-притеснителна е ситуацията с Букайо Сака, Уилям Салиба и Габриел Магаляеш, чиито договори са до 2027 г. Ако Арсенал не действа бързо, скоро те ще навлязат в последните две години от обвързаността си, което ще даде предимство на потенциалните купувачи.
Реал Мадрид вече проявява интерес към Салиба, а загубата на такъв ключов защитник би била огромен удар за “топчиите”.
Заключение: претендент, но не и шампион?
Арсенал несъмнено изгради силен и конкурентен състав, но дали това ще бъде достатъчно? Ливърпул и Манчестър Сити не спират да надграждат, а “артилеристите” все още търсят липсващото парче от пъзела.
Може би всичко ще се промени с правилния трансфер – централен нападател от световна класа. Или може би проблемът е по-дълбок и се крие в манталитета на клуба.
Каквото и да е бъдещето на Арсенал, едно е сигурно – претендентите са много, но мястото на върха е само едно.
