Големите очаквания и бързият провал
Когато сър Джим Ратклиф и неговата компания INEOS придобиха част от акциите на Манчестър Юнайтед през 2024 г., феновете видяха лъч надежда след години на несигурност под ръководството на семейство Глейзър. Очакванията бяха големи – човек с богат опит, финансов ресурс и амбиция да възроди “червените дяволи”. Само година по-късно обаче реалността е съвсем различна – както на терена, така и зад кулисите клубът изглежда в хаос.
Финалът за ФА Къп и управленският хаос
В седмицата преди големия финал за Купата на Англия срещу Манчестър Сити, клубното ръководство вместо да подкрепи Ерик тен Хаг, активно търсеше негов заместник. Въпреки слуховете за предстоящото му уволнение, Юнайтед изненада всички, спечелвайки трофея. Това постави Ратклиф и компания в сложна ситуация – вместо да уволнят Тен Хаг, те трябваше да вземат решение дали да го оставят или не. В крайна сметка, след серия от колебания, треньорът получи удължаване на договора си, въпреки слабия сезон.
Кадровите съкращения – удар по традицията
Под управлението на Ратклиф, Манчестър Юнайтед започна масови съкращения в персонала. През лятото на 2024 г. над 250 служители загубиха работата си, а скоро след това още толкова последваха същата съдба. Сред освободените бяха ключови фигури като историкът Клиф Бътлър и домакинът Алекс Уайли, които посветиха десетилетия на клуба. Най-шокиращото бе решението да бъде прекратена ролята на сър Алекс Фъргюсън като глобален клубен посланик – ход, който възмути феновете и легендите на клуба.
Бруталното увеличение на билетите
Феновете на Юнайтед бяха неприятно изненадани от драстичното поскъпване на билетите, както и от премахването на отстъпките за деца и пенсионери. Обяснението на Ратклиф? „Не виждам логика билет за мач на Манчестър Юнайтед да струва по-малко от този на Фулъм“. Подобен коментар само разпали още повече недоволството сред феновете.
Мениджърските неволи – от Тен Хаг до Аморим
След разочароващите резултати в началото на сезона, загубата от Уест Хям стана последната капка – Ерик тен Хаг бе уволнен. Но проблемът не беше просто в мениджъра, а в начина, по който клубът управляваше този процес. Уволнението закъсня, новият договор на нидерландеца доведе до големи финансови разходи за компенсация, а накрая клубът плати 11 милиона паунда на Спортинг Лисабон, за да вземе Рубен Аморим по спешност – въпреки че самият португалец предпочиташе да се присъедини през лятото на 2025 г.
Фарсът с Дан Ашуърт
Една от най-големите грешки на Ратклиф бе назначаването и последвалото уволнение на спортния директор Дан Ашуърт. Юнайтед направи огромни усилия, за да привлече бившия трансферен гуру на Нюкасъл, но само пет месеца по-късно той бе освободен. Причината? Липса на „решителност“ в избора на нов треньор. Ашуърт настоявал за специалист с опит във Висшата лига, като Еди Хау, Марко Силва или Томас Франк, докато Ратклиф искал „харизматичен лидер“. Разривът доведе до поредния управленски хаос в клуба.
Пренебрежението към женския отбор
Докато мъжкият състав на Манчестър Юнайтед се бореше със своите проблеми, женският тим също стана жертва на управленските решения на Ратклиф. Милиардерът пропусна финала на ФА Къп при дамите, като вместо това предпочете да гледа мъжкия тим. Освен това, женският отбор бе изместен от новопостроените съблекални в Карингтън, за да направи място за мъжете. А при среща с капитанката Кейти Зелем, Ратклиф дори я попитал с какво точно се занимава в клуба – демонстрация на пълно неуважение към женския футбол.
Намаляването на бюджета за благотворителност
Сред най-критикуваните решения бе драстичното намаляване на средствата за Асоциацията на привържениците с увреждания на Манчестър Юнайтед. Макар че клубът по-късно преразгледа това решение, последва нов удар – орязване на финансирането за Асоциацията на бившите играчи на Юнайтед. Това бе тежък удар за ветераните на клуба, които не са имали възможността да печелят огромни заплати по време на кариерата си.
Заключение
Година след идването на Джим Ратклиф, Манчестър Юнайтед изглежда по-разединен от всякога – на терена, сред феновете и в управлението. Лошите решения, липсата на ясна стратегия и непредсказуемите ходове на ръководството създадоха усещане за нестабилност, което може да има дълготрайни последици. Въпросът е: ще успее ли Юнайтед да се измъкне от този хаос, или е на път да се превърне в сянка на славното си минало?
