Неясни перспективи след пет месеца управление
Пет месеца след поемането на Манчестър Юнайтед от Рубен Аморим, в коридорите на “Олд Трафорд” вероятно се водят сериозни дискусии. Собственикът сър Джим Ратклиф и неговият съветник сър Дейв Брейлсфорд едва ли са уверени, че са направили правилния ход, освобождавайки Ерик тен Хаг в търсене на по-добро бъдеще. Португалецът все още не е дал ясни доказателства, че е мениджърът, който ще възроди “червените дяволи”.
Решението за раздяла с Тен Хаг беше навременно, но закъсняло. Юнайтед се намираше само на шест точки от Топ 5, но представянето на тима не предвещаваше светло бъдеще. В ръководството бяха наясно, че промяната ще дойде с трудности, но малцина очакваха ситуацията да се влоши дотолкова. Гледайки състава днес, неизбежно възниква въпросът: “Колко по-зле може да стане?”
Юнайтед – от хаос към още по-дълбок хаос
Настоящият отбор на Манчестър Юнайтед е може би най-слабият, който клубът е имал в последните десетилетия. След пристигането на Аморим би трябвало поне да се забелязва подобрение в организацията и стила на игра. Реалността обаче е различна – липсва ясно изразена тактическа структура, а играчите не демонстрират никакъв напредък.
Отпадането от ФА Къп след загуба от Фулъм беше поредният удар по амбициите на клуба. Във Висшата лига Юнайтед се намира на незавидното 14-о място, като слабостите му са видими във всяка зона на терена.
Сравнения с други мениджъри – тревожна статистика
Често, когато нов треньор поеме закъсал тим, се очаква да внесе поне минимално подобрение. В историята има достатъчно примери за мениджъри, които са успели да трансформират посредствени отбори в конкурентоспособни състави за кратък период.
Дейвид Мойс, например, донесе 15 точки от 24 възможни в първите си месеци с Евертън. В контраст, Юнайтед е спечелил едва 18 от възможни 48 под ръководството на Аморим – показател, който буди сериозни дискусии.
Други наставници като Оливер Глазнер в Кристъл Палас и Нуно Ешпирито Санто в Нотингам Форест бързо наложиха своята философия и извлякоха най-доброто от наличните футболисти. Същото се случи с Унай Емери в Астън Вила и Еди Хау в Нюкасъл. При Аморим обаче липсва какъвто и да е признак за подобрение в играта на тима.
Прилики с Арсенал при Артета – но без положителното развитие
Най-близкото сравнение може би е с началото на ерата на Микел Артета в Арсенал. Когато испанецът пое “топчиите” през 2019 г., те се намираха в криза, но бързо се забеляза промяна. Въпреки че отбора завърши сезона осми, Артета успя да спечели ФА Къп, побеждавайки Манчестър Сити и Челси.
Испанецът имаше ясна визия за това как трябва да изглежда състава му, но също така прояви гъвкавост, адаптирайки стила на игра според наличния състав. Той елиминира ненужни звезди като Йозил и Обамеянг и започна да гради състава около играчи като Йодегор, Мартинели и Габриел.
При Аморим липсва подобна ясна посока. Тима не само не показва прогрес, но и изглежда все по-разпокъсан.
Какво следва за Аморим и Юнайтед?
Трудностите, с които се сблъсква португалският мениджър, подчертават колко сложно е да се възроди паднал гигант. В момента феновете сякаш се уповават единствено на надеждата, че успехите му в Спортинг Лисабон ще бъдат повторени и в Англия. Реалността обаче е, че играчите не се адаптират към идеите му, а нито един от тях не е показал развитие под негово ръководство.
Най-голямото притеснение за Аморим трябва да бъде реакцията на ръководството и феновете. Те разбират, че промяната изисква време, но не могат да приемат да гледат как всеки двубой състава изглежда все по-зле.
Когато бе назначен, мнозина вярваха, че португалецът ще успее. Имаше усещане, че това е перфектният момент за топ мениджър да върне Манчестър Юнайтед сред елита. Днес обаче става все по-трудно да се открие убедителен аргумент в полза на това, че клубът се движи в правилната посока.
Не става въпрос за това дали Аморим трябва да бъде уволнен веднага – но ако следващият сезон започне със същите проблеми, натискът върху него ще нараства все повече. В крайна сметка, за да успееш в клуб от мащаба на Манчестър Юнайтед, не е достатъчно просто да се задържиш на повърхността. Трябва да плуваш – а в момента изглежда, че Рубен Аморим просто се дави в бурните води на посредствеността.
