#image_title Българският национален тим – между безразличието и разочарованието
Паузите за националните отбори, които би трябвало да събират страстта на феновете, у нас се превръщат в повод за равносметка и… разочарование. Интересът към мачовете на България в Лигата на нациите е толкова слаб, че дори 10-12 хиляди души на стадиона се отчитат като значително постижение. Вместо да видим ренесанс, който ръководителите на футбола в България пророкуват, катастрофалните резултати като загубата с 0:5 от Ирландия разрушават всяка надежда за бъдещето.
Вместо футболна гордост, паузите за националните отбори се превръщат в повод за анализ на клубните първенства. Там, където националният отбор трябва да вдъхновява, у нас той само отблъсква.
Люксембург – новият „гранд“ срещу България
Реалността днес е болезнена. Ако преди десетилетие Люксембург бе съперник, срещу когото очаквахме разгромни победи, сега те са фаворити в очите на букмейкърите. Футболно „джудже“, което някога приемахме като даденост, днес е символ на падението ни. И вместо да се търсят решения, в медийното пространство излизат информации за високите заплати в Българския футболен съюз – контраст, който възмущава и демотивира.
Селекционерът Илиан Илиев се опитва да сглоби боеспособен отбор с ограничените ресурси, които има. Но това води до дефанзивен и бездушен стил на игра, който отблъсква и без това оредялата фенска маса. Липсата на голмайстори от калибъра на Мартин Камбуров, който някога не намираше място в тима, днес се усеща остро. България е в застой – любимият резултат 0:0 е отражение на кризата в нападение.
Докога ще търпим?
Кризата в националния отбор не е само резултат от слабата игра. Тя е отражение на сбърканата система в българския футбол, която от години отказва реформи. Феновете, които някога изпълваха стадионите с ентусиазъм, сега се отдалечават с безразличие. Въпросът е: готови ли сме за промяна, или ще продължим да приемаме посредствеността?
