Ако Илиан Илиев не се занимаваше толкова с дебати и извънфутболни теми, може би днес щяхме да говорим за Черно море като тим, владеещ до съвършенство играта при статични положения. Но истината е, че с всеки изминал кръг „моряците“ изглеждат все по-умели, докато съперниците им изглеждат все по-наивни. Един от тях е Левски, а човекът, който стои зад тази футболна немощ, се казва Хулио Веласкес.
Черно море преподава, Левски слуша
Още през лятото Апоел Беер Шева показа, че при ъглови удари Левски има сериозни проблеми. Но вместо да ги реши, Веласкес сякаш избра да ги игнорира. Резултатът? В неделя Черно море показа, че не само са си научили урока, но и че отлично знаят как да го използват. С голове след статични положения и тактически превес, Илиев се превърна в преподавател, а Веласкес – в блондинката, която пак стъпи в същия капан.
Стил без резултат
Изглежда Хулио Веласкес живее в свой си свят – където няма напрежение, критика и реална отговорност. В този свят, класирането на второ място в редовния сезон се представя като историческо постижение. Специализираните сайтове, статистически портали и дори Уикипедия вероятно вече са отбелязали това. Само че българският футболен фен не се интересува от редовния сезон, а от истинските битки, които започват след него.
Липса на характер и реакция
Публиката на „Герена“ не реагира дори когато очевидна дузпа не бе отсъдена за игра с ръка. В други времена, при други треньори, подобен съдийски пропуск щеше да доведе до бурна реакция, дори нахлуване на скамейката в терена. Сега? Мълчание. Играчите на Левски изглеждат като перфектни джентълмени – възпитани, премерени, но и напълно беззъби.
Признаци на провал, не на прогрес
След последния двубой самият Веласкес призна, че тима е изглеждал „глупаво“. Илиан Илиев пък бе лаконичен: „Играхме умно.“ А когато един треньор описва състава си като умно играещ, а другият признава, че е бил наивен, отговорът е ясен – Левски загуби не заради лош шанс, а заради липса на стратегия и подготовка.
Не можеш да „затвориш“ мач, когато си отворил всички врати
Често чуваме клишето „не успяха да затворят мача“. Но истината е, че „затваряне“ не е просто желание – това е процес, който изисква опит, контрол, хладнокръвие. Треньори като Илиев и Загорчич знаят как да го направят. Веласкес – не. Неговият опит сякаш не му позволява да реагира адекватно, когато съперникът вдигне нивото.
Край на илюзията: Левски има нужда от нов път
След тази поредна загуба, изглежда все по-ясно, че Хулио Веласкес не е треньорът, който може да наложи идентичност и стабилност в Левски. Второто място в редовния сезон може и да изглежда добре на хартия, но реалността на терена е друга. Очаква се медиите да започнат да гадаят кой ще е следващият начело на „сините“, а Даниел Боримиров – да се забавлява, наблюдавайки отстрани.
Заключение
Време е Левски да погледне отвъд илюзията за прогрес. Защото в модерния футбол не се оцелява с добри намерения и извинения, а с конкретни действия, характер и смислени решения. А такива – под ръководството на Хулио Веласкес – засега липсват.
