Летсил Тебого от Ботсвана сътвори сензация на Олимпийските игри, като завоюва златото в спринта на 200 метра, оставяйки фаворита Ноа Лайлс на трето място. Тази победа не само изненада мнозина, но и предизвика коментари от страна на Тебого, който определи Лайлс като “арогантен”, създавайки още по-голямо напрежение около състезанието.
Изненадващ триумф на Тебого в спринта на 200 метра
Американският спринтьор Лайлс, известен с енергичните си подскоци и способността си да надъхва тълпата, излезе на стадиона с големи очаквания, особено след като по-рано през седмицата спечели златото в спринта на 100 метра. Въпреки това, не успя да повтори успеха си и остана на трета позиция.
След състезанието, Лайлс разкри, че е преболедувал Covid-19 след победата си на 100 метра, което оказало сериозно влияние върху представянето му в състезанието на 200 метра. Той сподели, че усещал слабост и недостиг на въздух, което явно е повлияло на резултата му.
На пресконференцията след финала, Тебого беше запитан дали е готов да бъде новото лице на леката атлетика. Неговият отговор беше ясен и прям: “Не вярвам, че мога да бъда лицето на леката атлетика, защото не съм арогантен или шумен като Ноа. За мен той е лицето на леката атлетика.” Тези думи на Тебого бяха посрещнати с лека усмивка от сребърния медалист Кени Беднарек, съотборник на Лайлс.
Преди финала на 200 метра, Лайлс беше уверен в победата си и дори предрече, че ще направи дубъл, спечелвайки титлата и в тази дисциплина. Той заяви: “Няма кой да ме победи. Ще изляза и всички ще се депресират, когато ме видят.” Но след състезанието, изтощен и обезверен, Лайлс беше изведен от пистата в инвалидна количка.
Въпреки трудностите, американският спринтьор остава горд със своето представяне, заявявайки: “Въпреки че се събудих във вторник и се чувствах ужасно, съм горд, че успях да спечеля бронза.”
Победата, която разтърси света на леката атлетика
Междувременно, победата на Тебого носи със себе си дълбоки емоции. Два месеца преди Олимпийските игри, младият спринтьор загуби майка си – Сератива, което го извади от тренировки за почти месец. На финала Тебого носеше специални обувки, на които беше изписана датата на раждане на майка му, като знак, че тя е с него във всяка крачка.
“Това ме мотивира допълнително,” сподели Тебого. “Не исках да напиша датата на смъртта ѝ, защото знаех, че това ще ме разстрои. Беше ми изключително трудно да продължа след загубата ѝ, но знам, че ако беше тук, щеше да бъде най-щастливият човек на света.”
Заключение
Така тази Олимпиада се превърна в сцена не само за спортни подвизи, но и за лични истории, които разтърсиха света на леката атлетика.
