Милиони хора от цял свят смятат Лео Меси за свой идол. Това е така, заради играта на аржентинеца и успехите, които постига в кариерата си. Нисичкият нападател не спира да жъне титли, както на клубно, така и на национално ниво.
„Бълхата“, както често е наричан той, е пример за подражание на младите футболисти и всички те искат да бъдат като него. Все пак някои от тях се приближават до него, други пък са много далеч от класата му.
Тези, които покажат някакви качества, които се доближават до играта на носителя на 8 „Златни топки“, набързо получават прякора „Новия Меси“.
Дори и в родната Ефбет лига имаше подобен случай. Става въпрос за „Меси от Казахстан“ или Еркебулан Сейдахмед. Той обаче не остави трайна следа в родния елит. Той носеше екипа на Левски в началото на 2019 година и беше у нас под наем от руския УФА. След един полусезон, той си замина по живо и здраво.
Като цяло във всяка държава, в която се играе организиран футбол има опити да бъде изваден новия Лео Меси. Родният пример за това е Радослав Димитров. Той наскоро се завърна в румънския Ботошани. Но и там не получава игрово време.
По-надолу ще разгледаме играчите, които са сравнявани с гениалния аржентински номер 10.
Лий Сеунг Ву
Това е „корейският Меси“. Той е тренирал в испанския Барселона. На Ву му е предричано бляскаво бъдеще. Но нещата не се развиха положително за него. След като кореецът напусна Барселона, за него следваха период в Италия и после в Португалия. Ву се завърна в Южна Корея и мечата да бъде новия Меси угасна.
Гай Асулин
Израелецът беше смятан за едни от най-големите таланти в школата на Барселона. Той дори игра за първия тим на „каталунците“ под ръководството на Пеп Гуардиола. Асулин беше сполетян от тежка контузи, която попречи на бъдещото му развитие във футбола.
За него имаше и период в Манчестър Сити. Но и там нещата не се развиха по план. Той дори не дочака да бъде трениран отново от Пеп Гуардиола, този път във Висшата лига.
Жан Мари Донгу
Също като Меси, камерунецът беше част от три различни състава на „каталунците“ в юношеските си години. От клуба имаха огромни надежди за младока. Обаче и той си тръгна оттам без много шум. В кариерата му след това последваха отбори като Сарагос, Химнастик и Логу. Към момента той е 30 годишен и си търси отбор.
Джовани дос Сантос
Той дойде на Ла Масия от Монтерей, когато беше едва на 12 години. Носил е фланелката на Тотнъм, Ипсуич Таун, Галатасарай, Расинг Сантандер, Майорка, Виляреал, Лос Анджелис Галакси и Клуб Америка. Мексиканецът завоюва златен медал от Олимпийските игри в Лондон през 2012 година със страната си. На финала „ацтеките“ се наложиха над Бразилия с Оскар, Неймар, Хълк и Пато в редиците си.
Лука Ромеро
Или по-известен като „мексинканския Меси“. В момента, той е играч на Алмерия. Преди това изкара кратък период в Милан. Той се превърна в най-младият играч в Ла Лига, след като направи своя дебют на 15 години и 219 дни. Надеждата, че ще стане новият Меси в родината му все още е жива.
Диего Лайнес
Оставаме на мексиканска вълна. Бившият аржентински футболист и треньор Рикардо Ла Волпе се изказа много ласкаво за Лайнес. Той нарече футболистът най-голямата звезда на Интер Маями.
През 2019 година мексиканецът беше закупен от Реал Бетис от Клуб Америка. В Ла Лига, Лайнес не успя да се пребори с конкуренцията и набързо се завърна в родината си, за да облече фланелката на Тигрес.
Ерик Ламела
Той тръгна за големия футбол от младежките формации на Ривър Плейт. Когато е бил на 12 години, той е бил на проби в Барселона, но не е впечатлил треньорите там.
След това, той играе в Рома и Тотнъм. Към момента е част от испанския Севиля.
Диего Буонаноте
Чилиецът, който беше част от националния отбор на Аржентина бе считан за един от най-качествените млади таланти на Ривър Плейт. Това беше само, докато Диего Симеоне водеше отборът през 2008 година.
Всичко за Буонаноте се развиваше, докато не участва в пътен инцидент, в който трима негови приятели загинаха. Кариерата на футболиста беше прекъсната след това. Той носеше екипите на Пачука, Гранада, Малага и АЕК Атина, но никога не постигна висотите, които анализаторите му предричаха.
Хуан Итурбе
Вестници в Аржентина го нарекоха „мини Меси“ и „Меси от Гуарани“. Той направи впечатление на целия футболен свят през 2012 година на континенталното първенство на Южна Америка до 20 години. След това за него последва трансфер в Европа. На стария континент, Итурбе игра за Порто и Рома. След това се завърна на домашната сцена, за да облече екипите на Пачука и Гремио. В момента е играч на Серо Портеньо.
Луан Виейра
На него му беше лепнат прякора – „Луанел Меси“. Дълго време беше определян като перлата на футбола в Бразилия, но така и не напусна границите на родината си. Там се разви и цялата му футболна кариера до сега. Той има златен медал от Олимпийските игри в Рио де Жанейро през 2016 година. Вийера има и мачове за мъжки тим на „селесао“, но така и не постигна нещо значимо. Мечтата му да стигне до трансфер в Европа все още не е осъществена.
Ален Халилович
Той носеше прякора „Меси от Балканите“. Всичко това му донесе трансфер в Барселона през 2014 година. Тогава хърватина беше само на 17 години. Заради доброто си представяне с екипа на Динамо Загреб, Халилович беше сравняван с местния идол – Лука Модрич. Но той не успя да развие таланта си до нивото на Модрич и Меси. Той носеше екипите на тимове от Висшата лига, Серия А и Ередевизи, но в крайна сметка не избухна, така както се очакваше.
Марко Марин
В Германия също си имат свой Меси. Това е Марко Марин. Нисичкият футболист даде огромна заявка с играта си във Вердер Бремен. след като беше забелязан, той си осигури трансфер в Челси на Роман Абрамович. В Лондон, той не се запомни с нищо и лека полека кариерата му тръгна надолу.
Боян Къркич
Той беше заедно с Меси в Ла Масия, а след това и мъжкия отбор на Барселона. По онова време се твърдеше, че Къркич разполага с повече талант от този на аржентинеца. Всичките сравнения се оказаха твърде големи за Боян и той сподели в интервю, че всичко това му е повлияло в негативен план. Къркич не издържа на напрежението и за него следват периоди в Рома и Милан. Все пак, той не успява да достигне до предречения му потенциал.
Такефуса Кубо
Ниският офанзивен халф е с прякора – „японския Меси“. Кариерата му се развива по сходен начин на аржентинеца. И той е част от академията на Барселона, но по-късно е привлечен в тази на Реал Мадрид. Там той не успява да се утвърди. Следват няколко наема за японеца. През лятото на 2022 година е купен от Реал Сосиедад. Той пасна много добре на състава и до ден днешен е с основна роля за доброто представяне на „баския“ тим.
Сотирис Нинис
Това е „гръцкият Меси“. Нинис става част от националния тим, когато е едва на 18 години. По това време, той е голяма звезда в Панатинайкос. В крайна сметка след като се раздели с ПАО, той рита в Белгия, Израел и Италия. Доскоро беше съотборник на Илиан Илиев-младши в Кифисия. Кариерата му не потръгна по стадионите в Европа.
Мунир Ел Хадади
Той е роден в Испания, но има марокански корени. Нападателят беше със звезден статут в школата на Барселона. Все пак пробива му в първия отбор на „каталунците“ дойде в неподходящо време. По това време там бяха Лео Меси, Неймар и Луис Суарес. Младежът не получи толкова игрово време.
След това, той носеше екипите на Валенсия, Алавес, Севиля, Хетафе и Лас Палмас. Мунир ще се запомни като качествен стрелец в испанската Ла Лига, но не и такъв, който да е основна фигура в топ отбор на европейско ниво.
Клаудио Ечевери
Тук отново говорим за аржентинец. Той е един от най-новите млади надежди, на който му е лепнат прякора „новия Меси“. За него Манчестър Сити плати повече от 14 милиона евро за да го привлече от Ривър Плейт. От младежа се очаква много. Все пак той е едва на 18 години.
Ечевери вече направи бум с екипа на националния отбор на Аржентина. На Световните финали до 17 години, той заби 5 гола, а „гаучосите“ се класираха на 4-то място.
Дали прогнозите за Ечевери ще се оправдаят, ще разберем съвсем скоро.
