Отвъд скандалите: защо „моряците“ заслужават повече внимание?
Обикновено за Черно море се говори, когато има скандал. Така беше след мача с Левски, драма имаше и около жребия за Купата на България, както и в националния тим. Но истината е, че този клуб заслужава далеч повече внимание. В последните години варненският отбор се утвърди като модел за устойчиво развитие, който контрастира рязко с проблемите на традиционните грандове Левски и ЦСКА.
Във време, когато родния футбол страда от липса на дългосрочно планиране, Черно море изгради стабилност, надграждайки с всяка година. Второто място през миналия сезон и постоянното присъствие в челните позиции не са случайност – това е резултат от методична работа. Но как се стигна дотук?
Стабилност на треньорския пост – ключът към успеха
В българския футбол рядко виждаме дългосрочен треньорски проект. В Черно море обаче нещата стоят различно – Илиян Илиев води тима вече седем години. През този период той преживя трудни моменти, но вместо да бъде освободен при първите спадове, му беше дадено време да изгради своя състав. И резултатите днес доказват, че това е било правилното решение.
Не просто, че Илиев е дългогодишен треньор – той е и легенда на клуба. Във футбола рядко виждаме успешни примери на бивши футболисти, които стават страхотни мениджъри, но когато има синхрон между клуб и наставник, успехите идват естествено. Важно е наставника да бъде оставен да работи дългосрочно – защото нито един треньор не е напълно подготвен от самото начало, точно както няма завършен футболист на 18 години.
Инвестиции в школата – пътят към бъдещето
Друг ключов фактор за възхода на Черно море е работата с младите таланти. Докато повечето клубове предпочитат да залагат на чужденци или опитни футболисти, във Варна се инвестира в школата – постепенно, но устойчиво. В последния двубой срещу Лудогорец, в стартовия състав на „моряците“ започнаха три момчета от академията – нещо почти невиждано у нас.
Даването на шанс на младите не е лесно – рисковете са големи, грешките са неизбежни, но в Черно море разбират, че развитието на таланти изисква търпение. За разлика от повечето български клубове, които бързо се отказват от младите си футболисти, варненци залагат дългосрочно на своите таланти. И това вече дава резултат.
Стратегически трансфери вместо безразборно купуване
В България често виждаме отбори, които разчитат на огромен брой чужденци, без ясна стратегия. В Черно море не се правят покупки „на килограм“ – привлечените легионери са малко, но качествени. Това позволява на тима да поддържа баланса между опит и младост.
Не случайно през последните години „моряците“ дадоха повече футболисти на националния тим от когато и да било. Факт е, че общото ниво на българските играчи не е високо, но Черно море предлага едни от най-добрите родни таланти. Иронично или не, националният селекционер е именно Илиян Илиев – човекът, който поставя българските футболисти и школата на първо място.
Стабилно ръководство – гръбнакът на успеха
Във футбола стабилността започва от върха. В България често се случва треньорите да бъдат сменяни при първата криза, а ръководствата да избягват отговорност. В Черно море обаче ръководството стои твърдо зад своя проект. Това не е просто подкрепа – това е демонстрация на визия и самоуважение.
Докато в други клубове треньори като Станислав Генчев беше освободен при първите трудности, в Черно море на Илиев му беше дадено време. И този гръбнак прави разликата.
Заключение: модел за подражание
Настоящите успехи на Черно море не са случайни. Клубът постига стабилност и устойчив растеж, без да разполага с огромен бюджет. Скептиците могат да кажат, че „моряците“ нямат големи амбиции и не се опитват да свалят Лудогорец от трона. Но това, което те правят, е пример за правилно управление.
Методичното развитие, работата с младите, треньорската стабилност и разумната трансферна политика са елементи, които всеки български отбор би трябвало да следва. Въпросът е дали другите имат очи да го видят.
