#image_title Алексис Мак Алистър: Пътят от съмненията до върховете на футбола
Алексис Мак Алистър разкри своята лична история пред Players’ Tribune – история за трудни моменти, семейство, вяра и преоткриване. Днес той е ключова фигура в полузащитата на Ливърпул и герой в последния мач от Шампионската лига срещу Реал Мадрид. Но пътят му до “Анфийлд” не е бил прав и гладък.
Началото: самота в Англия и мисли за отказване
Когато през 2020 г. преминава от Бока Хуниорс в Брайтън, светът е в локдаун. Без приятели, без език, без игрови минути – Мак Алистър се чувства изгубен. Признава, че е бил на крачка да се откаже и да се прибере в Аржентина. Дори си събира багажа и има предложения от Русия и Испания. Един телефонен разговор с майка му обаче променя всичко.
„Тя ме върна към това, което бях като дете – момчето, което играеше футбол в двора с братята си. Напомни ми защо започнах“, споделя той.
Спомените от „Хлебарката“ и първите уроци
Мак Алистър израства в семейство, където футболът е страст, а не привилегия. Баща му Карлос Мак Алистър е легенда на Бока, но никога не е глезил синовете си. Тримата братя пътуват всеки ден по час и половина за тренировки с малък износен Ford Ka, който наричат „Хлебарката“.
„Баща ми ни учеше само на едно – каквото правиш, прави го със страст.“
Световната титла: от резервната скамейка до легенда
Само две години след тежките дни в Брайтън, Мак Алистър получава обаждането, което променя живота му – попаднал е в състава на Аржентина за Световното първенство. Турнирът започва със шок от Саудитска Арабия, но завършва с история. Асистенцията му към Анхел Ди Мария във финала и драмата при дузпите остават завинаги в паметта му.
„В онзи момент целият свят спря. Аржентина беше едно цяло.“
Ливърпул и новият дом
По-късно Юрген Клоп лично го убеждава да премине в Ливърпул. Мак Алистър признава, че адаптацията е отнела време, но победата във Висшата лига е осмислила всички усилия. Днес подкрепата на новия мениджър Арне Слот и връзката със съотборниците му са още по-важни – особено след тежките лични моменти и загубата на Диого Жота.
Големият урок
„Футболът е като живота – непредвидим. Единственото, което никога не трябва да правиш, е да се отказваш.“
Това е история за съмнения, но и за силата да останеш. История на момче от Буенос Айрес, което не спря да вярва – докато не стигна върха.
