#image_title Шокът в Истанбул – раната, която не заздравява
Алесандро Неста – емблематичният бранител на Лацио, Милан и “Скуадра Адзура” – не може да забрави една от най-болезнените вечери в кариерата си. Финалът на Шампионската лига през 2005 г. в Истанбул остава като кошмар, въпреки бляскавите моменти в богатата му футболна история.
„Не, не сме празнували на почивката, както се говори. Това са пълни измислици, пуснати от някой безименен тип от Ливърпул. Всъщност в съблекалнята цареше напрежение – усещахме, че ни очаква още много“, споделя Неста за полувремето, в което Милан водеше с 3:0.
Но тогава дойде бързата буря, наречена Стивън Джерард. „Той беше навсякъде – истинско чудовище на терена. Държеше Ливърпул в играта“, признава с респект италианецът. След драматичното равенство и загубата с дузпи, в съблекалнята на Милан цареше гробна тишина. „Вечеряхме с близките си след срещата, но никой не проговори. През цялото лято се събуждах с мисълта: „Не, това не може да е истина“.“
Отмъщението в Атина – съдбата си знае работата
Две години по-късно съдбата предостави втори шанс. Милан отново срещна Ливърпул – този път в Атина. Неста си спомня момента с усмивка: „Погледнахме се и си казахме – този път няма как да се повтори. Чувствахме, че това е нашият момент.“
Този път Милан не бе така впечатляващ в играта, но бе по-организиран, по-уверен и по-зрял. „Да, не играхме толкова добре, колкото в Истанбул, но знаехме, че ще спечелим. Усещахме го, а и Ливърпул го усещаше“, признава Неста.
Филипо Индзаги, въпреки мускулните си проблеми, бе титуляр по интуиция на треньора – решение, което се оказа решаващо. „Джилардино бе в по-добра форма, но треньорът повярва в Пипо. Знаеше, че той е роден да вкарва голове – дори когато едва се държи на краката. А Кака бе просто неудържим“, завършва разказа си бившият защитник.
Заключение
Историята на Алесандро Неста не е просто за една загуба и едно отмъщение – тя е символ на болката, която остава дълго след последния съдийски сигнал, и на триумфа, който идва, когато най-много го заслужиш.
