Баскетболът на Олимпиадата през 2024 г. в Париж започва на 27 юли. Само преди дни изглеждаше напълно немислимо някой да се противопостави на американците и камо ли да го победи, но отборът на Южен Судан за малко да поднесе изненадата преди няколко дни в контрола (Южен Судан – Дрийм Тийм (100:101))и напомни защо баскетболният турнир е перлата на игрите.
В него обаче ще участват най-добрите играчи в света. Дори и да не вярвате в това, че някой може да открадне трофея на Dream Team, нека да видим кои са най-сериозните съперници на американците.
Канада
Основни играчи на турнира: Gilgeous-Alexander-Dort-Brooks-Barrett-Powell; Мъри, Александър-Уокър, Нембхард, Лайлс, Олиник,
Много от баскетболните специалисти твърдят, че най-добрият играч на олимпийския турнир играе за Канада. На Янис му е трудно в баскетбола на ФИБА, защото рано или късно го затварят в боя. Йокич има странни отношения със Светислав Пешич. Дюрант пропусна всички тренировки. Но Гилджъс-Александър никога не изпуска контрола над случващото се. Той може да не успее зад дъгата, може да му бъдат назначени най-досадните гардове, но той все пак ще намери начин да влезе под щита, да спечели наказателни удари и достига до местата си на средно разстояние.
Канада, разбира се, не е само Gilgeous-Alexander. Но той е този, благодарение на когото този отбор няма таван като такъв. На миналогодишното Световно първенство пойнтгардът изведе своя отбор до трето място, побеждавайки САЩ. И не е като да не беше способен сам да победи тази версия на Dream Team в най-добрия си ден.
Канадците нямат суперзвездите като Америка, въпреки че по-голямата част от техния списък е от НБА. Но по отношение на екипната работа те са много по-високи: Брукс, Дорт, Александър-Уокър са просто създадени да работят в собствената си половина за трима и да се възползват от отворените удари, които лидерът създава за тях. В международния баскетбол им е разрешен много повече контакт, което издига защитата им на още по-високо ниво.
И в сравнение с миналата година канадците станаха още по-силни. Сега не само SHGA и Barrett, но и Murray и Nembhard могат да бъдат много опасни.
Сърбия
Основни играчи: Богданович-Аврамович-Добрич-Петрушев-Йокич; Гудурич, Мицич, Ярамаз, Маринкович, Покушевски, Ристич, Милутинов
Вероятно луда, но завладяваща математика показва следното уравнение: сребърен отбор от Световната купа + най-добрият играч в света = очаквания за олимпийско злато.
На хартия тук всичко върви добре.
Още в първия контролен мач Никола Йокич премаза своя любим клиент Руди Гобер, на когото и присъствието на Виктор Уембаняма не помогна.
Богдан Богданович е готов да поеме диригентската палка. Тези функции се покриват и дублират от Марко Гудурич и Василие Мичич.
Плюс ядро от универсални играчи, готови да стрелят от дистанция, да се защитават и да слушат виковете на Пешич – от “досадния” малък Алекс Аврамович до разтягащия се “голям” Петрушев.
Никола Милутинов и защитата му са идеалният помощник на Йокич.
Има голямо напрежение върху този отбор, но това е хубаво нещо. Всички присъстващи трябва да разберат, че сърбите са в почти оптимален състав и е най-добрата възможност за връщане на финала, където сръбският национален отбор игра преди осем години.
Германия
Основни играчи: Schröder-Obst-Franz Wagner-Voigtmann-Theis; Лоу, Бонга, Да Силва, Гифай, Мо Вагнер, Уайлър-Баб, Тиман
Германия просто има страхотен отбор, който повече напомня на клубен, отколкото на национален. Германците, разбира се, изградиха всичко това в продължение на няколко години, но сега изглежда, че всичко тук е нагласено перфектно, в националните отбори сякаш никога не се случва, винаги има някакви противоречия и дисбаланси. Разполагат с остър пойнтгард, който доминира над топката и също така има пъргавината, гъвкавостта и атлетизма на чернокож. В живота Денис Шрьодер не вдъхва доверие, но в националния отбор той е основният двигател на Германия и се чувства отговорен за цялата страна, за тези млади момчета, и за атмосферата вътре, и за депресивния треньор. Той винаги и навсякъде е неконтролируем тип, но по някаква причина не тук, тук той се грижи всички да се чувстват включени и поема лидерската отговорност в трудни моменти. Андре Обст е тайното оръжие на немците. Той просто един от най-добрите тройки в европейския баскетбол.
Има ядро от подвижни „големи мъже“, които се допълват взаимно: някои създават пространство (Voigtmann, Theis, Wagner), други са готови да помогнат на поста (Tiemann, Voigtmann). Всички обичат твърдия баскетбол, всички са много активни, а Мо Вагнер също превръща почти всеки момент в лична вендета. Има абсолютно разнообразни резерви – от хиператлетичния пойнтгард Бонга, който е готов да защитава на пет позиции, до Маодо Ло и Уайлър-Баб, които могат всичко. Има една млада звезда, около която се гради всичко това. В националния отбор Франц Вагнер показва съвсем различна ефективност от тази в Орландо и с комбинацията си от височина и мобилност лесно намира удобни удари.
Германия е сред медалистите през последните години, но поради очевидната липса на изключителен талант, те все още се възприемат като новопостъпили играчи.
Основни играчи: Ниликина-Фурние-Батюм-Уембаняма-Гобер; Де Коло, Албиси, Кулибали, Кординие, Ябуселе, Лесор
През последните години отборът на Франция беше най-неудобният за САЩ и неслучайно ги победиха на последната олимпиада. Основното им предимство е комбинацията от уникални размери, европейска подготовка и неевропейски атлетизъм. И в този случай Франция сякаш стана още по-могъща: Уембаняма беше добавен към гигантския Гобер, срещу когото Гобер се превърна в човек със среден ръст, досадните и неспокойни Ниликина и Кулибали са в редиците, задникът на Ябуселе е на върха на неговите възможности и Никола Батум не даде причина да го подозирате във физическа немощ.
От гледна точка на антропометрията и мускулната маса това е може би най-мощният отбор в турнира, но оттук започват проблемите.
Баскетболът на Франция изглежда върви към неизбежна катастрофа.
Първо, няма адекватен плеймейкър. Французите отново пренебрегнаха Ертел и в същото време изпратиха резерва Нандо Де Коло. Това само по себе си не е проблем: можете да си представите Николас Батум като нападател или да дадете топката на Фурние, но засега всичко това не работи много ефективно. По някаква причина атаката е изградена чрез Виктор Уембаняма, което, разбира се, изглежда сюрреалистично и страхотно, но не се препоръчва да го повтаряте у дома.
Второ, тъжно е за пространството в атака. Тук, от една страна, няма човек, който постоянно да застрашава коша, от друга страна, няма такива, които да създават пространство за такава игра. И всичко това се увеличаа: Фурние изобщо не може да стреля, няма снайперисти, Гобер не се използва в обичайната му роля на играч 20+10.
Трето, появата на Уембаняма изглежда се превърна в проблем. Самият той играе почти по-добре от всички останали, но Франция изглежда абсолютно небалансирана и лишена от хармония с него, въпреки факта, че този отбор, с този състав, изигра може би най-много турнири от всички олимпийски участници. Упорито го играят с Гобер, упорито го карат да задържа топката, упорито му позволяват да играе с топката в центъра или да атакува от дрибъл…
Може би французите имат някакъв план. Но в контролните мачове няма усещането, че впечатляват в атака, която би дала повече от 70 точки. И тогава за положителен резултат ще трябва да покажат блестяща игра в своята половина.
