#image_title Футболът е игра на детайли, а един от най-често срещаните моменти на терена е именно излизането на топката извън страничните очертания. Това действие, познато на всеки фен като тъч, всъщност носи името си от английската дума за докосване. Когато кълбото премине някоя от двете дълги линии на игрището, то трябва да бъде върнато обратно в екшъна от противниковия отбор на играча, който последен е имал контакт с него.
Правилата, които правят разликата
Изпълнението на тъч изглежда лесно, но изисква спазването на няколко конкретни технически стъпки, за да бъде зачетено от съдията. Футболистът трябва да хвърли топката с двете си ръце директно над главата, като насочи паса към свой съотборник. Ключов момент тук е позицията на тялото, тъй като и двата крака на играча трябва да останат неподвижни върху земята в момента на хвърлянето. Мястото на подновяване на играта винаги е точката, от която топката е напуснала терена.
Тънкостите на страничното хвърляне
Интересен факт е, че при изпълнение на тъч правилото за засада не е в сила, което често позволява на отборите да създават опасни ситуации чрез директни хвърляния дълбоко в противниковата половина. Важно е обаче да се знае, че не може да се отбележи гол директно от тъч. Ако топката влети в мрежата, без да бъде докосната от друг футболист по пътя си, попадението просто няма да бъде зачетено.
