Позиция дефанзивен халф полузащитник

Дефанзивните позиции винаги са най-важните звена в футбола, защото, ако играчите в тази фаза допускат множество голове и опасни атаки, те омаловажават труда на останалите играчи, които се грижат за остротата на тима и спъват общата цел във футбола – победата.

Пред защитния вал, който се намира непосредствено около вратаря, в малко по-предни позиции, в центъра на терена, оперира т.нар. “дефанзивен халф” или още познат като “дефанзивен полузащитник”. Доста често тази позиция е недооценена, понеже играчите, които я практикуват рядко отбелязват попадения, но всъщност самата позиция на ДХ е доста ключова в цялостната игра на тима. Всеки добър треньор започва да гради играта от защитата, а след нея една от най-тежките задачи е подбора на халфовата линия и по-конкретно позицията на дефанзивен халф.

Играчът, който практикува позицията, най-често е такъв, който разполага с “големи дробове” (на футболен жаргон), заради големия запас от сили, които притежава. Доста често за нея се подбират добре сложени играчи, с добра физика и бързина, които нерядко се превръщат във водачи на отбора и респективно капитани.

Основната задача на дефанзивния халф е да покрива празните пространства, които се отварят, когато тимът му е във фаза атака и е изгубил притежанието на топката. Тогава идва и впрягането на големия запас от енергия, докато се преорганизира цялостната игра на отбора в този момент. Самата роля на ДХ обуславя играта 1 на 1 с противникови играчи, а нюхът на изпълнителите ѝ определя това, колко е добър самият играч.

Една от по-периферните, но всъщност важни задачи на отбранителният халф е да печели високите топки или както се нарича “единоборствата на втори етаж”. Класическият добре сложен, висок дефанзивен халф трябва да умее да печели максимален брой единотборства, които ще позволят на отбора му да подхване контраатака.

В атака по-скоро играта на този тип халфове е да покриват. От тях не се очаква да бележат или асистират за попадения, но играят важна роля да подкрепят тима при евентуални контраатаки от противника.

В следващите редове ще разгледаме и по-конкретно различните функции на дефанзивния халф. Най-често те се поделят на основните:

– Класически дефанзивен халф – работата му е да попълва празните пространства в дефанзивната линия и да пречи на противника да организира бързи контраатаки, както и да покрива атакуващите полузащитници, когато топката се намира в тях;

– Дефанзивен, лъжлив плеймейкър – позицията с тази разновидност, освен нормалните си задачи, се цели в това да дава пасове за контраатака към бързите крила;

– Печелещ топката полузащитник – обичайно този тип халфове не участват в атаките на своя тим, а същевременно от него се очаква да затвори противника, когато той предприеме действия по контраатака;

– “Човекът котва” – името му произлиза от това да стои на долу-горе равна дистанция от отбраната и халфовата линия, която няма да позволи на противника да премине толкова лесно халфовете;

– Халф бек – задачите му са разпределени, както в дефанзивен план, така и в атакуващ. Такъв тип играчи се използват, когато използващият ги отбор е с класа над другия и съответно противникът доста рядко стига до вратата им;

– Региста – по-свободен вид халф, който помага успешно при пресирането на противниковия отбор в неговата половина.

Разбира се, изброените подвидове са доста конкретни и в реалната игра доста често задачите на футболистите преливат от една в друга тактика, спрямо резултата, физическото състояние на тима и редица други фактори.

Знаменити играчи на този пост: Дженаро Гатузо е типичен пример, с безкомпромисно твърдата си игра, раздаването и избяганото разстояние в 90-те минути. Други дефанзивни халфове от близкото и не чак толкова близкото минало са Карлос Дунга, Камбиасо, Есиен, Швайнщайгер. А един от действащите и в момента примери е дефанзивният халф на Барселона Серхио Бускетс.