Нищо не може да смрази кръвта на един футболист така, както звукът от топката, влизаща в собствената му врата. Автоголът е онзи кошмарен момент, в който добрият опит за защита се превръща в най-големия гаф на терена. Въпреки че обикновено е плод на нещастна случайност или грешна преценка в секундата, той се брои за напълно редовно попадение в полза на съперника. Този феномен е толкова силен емоционално, че извън спорта фразата се е превърнала в нарицателно за всяко действие, с което човек сам си вреди.
Тънката граница при записването на гола
Много фенове се объркват кой точно трябва да бъде записан като голмайстор, когато топката се отклони от защитник. Правилото всъщност е доста логично и зависи изцяло от траекторията на удара. Ако нападателят е шутирал директно към вратата и защитникът само промени посоката на топката, попадението се присъжда на атакуващия играч. Това важи дори ако вратарят е имал шанс да спаси първоначалния удар. Автогол се регистрира единствено в случаите, когато защитното действие е основната причина топката изобщо да премине гол-линията.
Куриози и специфични правила
Футболният правилник крие някои интересни детайли, които предпазват играчите от още по-абсурдни ситуации. Например, не е възможно да си отбележите автогол директно от странично хвърляне, корнер или пряк свободен удар, без никой друг на терена да е докоснал топката. Ако по някаква невероятна случайност топката влезе директно във вашата врата след такова изпълнение, гол не се зачита. Вместо това противниковият отбор получава правото да изпълни ъглов удар.
