#image_title 35-ото издание на Купата на африканските нации официално е тук и ако съдим по старта, ни чака всичко друго, но не и скука. Домакинът Мароко откри кампанията си с убедително 2:0 срещу Коморските острови, но резултатът е последното нещо, за което феновете говорят. Истинското шоу открадна Аюб Ел Кааби, който взриви трибуните с феноменална задна ножица за втория гол – попадение, което със сигурност ще се върти в класациите за гол на годината.
Турнирът често е критикуван заради предпазливата игра и ниската резултатност, но подобни искри на гениалност са точно това, от което Черният континент има нужда. С разширения формат от 24 отбора качеството в групите понякога страда, тъй като дори част от третите тимове продължават напред. Това превръща първата фаза по-скоро в „цедка“ за най-слабите, отколкото в истинска битка на титани, но пък оставя място за романтични истории като миналогодишната на Кот д’Ивоар. Тогава „слоновете“ уволниха треньора си по средата на пътя, промъкнаха се с едва три точки и накрая вдигнаха трофея – абсолютен хаос, който само Африка може да поднесе.
Мароко атакува върха, но лазаретът се пълни
Макар да са сочени за големия фаворит, Мароко носи на плещите си огромно напрежение. След историческия полуфинал на Световното първенство в Катар, очакванията са за първа титла от близо половин век насам. Реалността обаче предложи горчив привкус още в първия мач. Звездата Ашраф Хакими изгледа победата от трибуните заради травма, а защитният вал пострада сериозно след контузията на лидера Ромен Саис. Въпреки това „атласките лъвове“ разполагат с достатъчно класа, за да диктуват темпото, стига да не повторят грешката от миналия път, когато ЮАР ги изхвърли шокиращо рано.
Салах срещу проклятието на финалите
Големият въпрос на турнира е свързан с Мохамед Салах. 33-годишният ас на Египет пристига в лагера на „фараоните“ след шумен скандал с Арне Слот в Ливърпул, но сега мислите му са насочени единствено към златото. Салах вече загуби два финала в този турнир и това вероятно е последният му реален шанс да донесе трофей на родината си. Пътят му обаче е осеян с препятствия – Нигерия на Виктор Осимен е готова за реванш след пропуска на Мондиала, а Сенегал на Садио Мане, макар и със застаряващо ядро, все още е фактор, с който всеки трябва да се съобразява. Не бива да отписваме и Алжир, където Рияд Марез продължава да бъде диригентът на тима.
Пълна каша в Камерун: Ето’о срещу всички
Нито едно издание на Купата на Африка не е пълно без „екзотичен“ скандал и този път Камерун обра точките. Легендата Самуел Ето’о, който сега ръководи федерацията, влезе в открита война с треньора Марк Брис. Стигна се до абсурда Брис да бъде уволнен три седмици преди началото, но той да откаже да си тръгне и дори да обяви свой собствен списък с играчи, включващ звездите Андре Онана и Венсан Абубакар.
Слуховете твърдят, че Ето’о умишлено е искал да премахне Абубакар, за да не застраши той рекордите му. В крайна сметка Камерун изглежда ще играе с „хората на Ето’о“, но психологическото състояние на отбора е пълна енигма.
Тази година турнирът приключва на 18 януари, за да не пречи на европейските клубни турнири, а добрата новина за феновете е, че от 2028 г. надпреварата най-сетне ще се провежда на всеки четири години. Дотогава обаче ни остава само да се наслаждаваме на непредсказуемия африкански футбол.
