#image_title Светът на футбола официално загуби един от най-бележитите си стрелци на модерната ера. На 38-годишна възраст Единсон Кавани реши, че е дошло време да сложи край на своя професионален път, оставяйки зад себе си наследство, изтъкано от себераздаване и незабравими голове. Уругвайската легенда избра социалните мрежи, за да сподели емоционалното си послание към феновете, признавайки, че играта му е дала всичко, за което едно дете може да мечтае.
Пътят на един истински боец
В своето обръщение “Ел Матадор” не скри вълнението си, като благодари на футбола за уроците, които са го изградили като личност. Той подчерта, че спортът го е научил как да се изправя след всяко падане и как да цени всеки момент по пътя към върха. Кавани сподели, че си тръгва с чисто сърце и спокойна съвест, тъй като никога не е пестил сили нито в официалните срещи, нито по време на изтощителните тренировки. За него най-важното винаги е било уважението към професията, без значение дали става въпрос за грешки или за големи триумфи.
От Монтевидео до върховете на Европа
Кариерата на нападателя беше истинско околосветско пътешествие, изпълнено с много страст. Всичко започна в Данубио, но бързо стана ясно, че талантът му е твърде голям за пределите на родината му. Последва трансфер в Палермо, където Европа се запозна с хищническия му инстинкт, а по-късно в Наполи той се превърна в истинско божество за феновете под Везувий. Годините в Париж Сен Жермен затвърдиха статута му на суперзвезда, където той завоюва впечатляващите шест титли на Франция и на два пъти стана голмайстор на първенството. Престоите му в Манчестър Юнайтед и Валенсия само доказаха, че класата му не зависи от първенството, а последната глава от кариерата му в Бока Хуниорс беше логичният и романтичен завършек на един велик път.
Величието в синьо и златно
Освен клубните успехи и златните обувки в Италия и Франция, Кавани остава в историята като един от стълбовете на златната генерация на Уругвай. Неговите 136 участия и 58 гола за националния отбор го правят истинска икона, но върхът на международната му кариера безспорно остава триумфът в Копа Америка през 2011 година. С неговото оттегляне футболната сцена губи не просто реализатор, а човек, който олицетворяваше непримиримия дух и отдадеността към колектива.
