Позиция Централен защитник – Класически защитник, Стопер и Покриващ защитник

Централните защитници, най-общо казано, са последните играчи, които се опитват да опазят настъпателните опити на противниковия отбор да стигне до тяхната врата. Те се намират между халфовата линия (средата на терена) и вратаря.

Ръстът на централните защитници и физическата им сложеност, обикновено са от голямо значение, тъй като те участват в подреждането на стената, както и в защита при статични положения (преки свободни удари, корнери и тн.).

Централният защитник се дели на няколко подвида, според допълнителните функции, които изпълняват конкретните играчи:

• Централен защитник (Central defender) е класическата роля на един защитник, който има за задача да спира атаките на другия отбор и да чисти топката напред, когато е нужно. Срещу по-агресивна игра и тактика от другия отбор, този тип защитници са по-полезни заради умението им да притежават топката и по-техничната им игра с крака. В дефанзивната част, централния защитник от този тип се движи неразделно с другия централен защитник, чиято задача към тях е да си преразпределят успешно работата и в резултат на това да прекъснат възможно най-много атаки. Позицията на класически централен защитник също има 3 подвида, където разликите са по-малки:

                              – Defend – играчът получава инструкции да задържа по-малко топката, когато тя е в него, както и да поддържа сравнително една и съща позиция, без да се увлича да атакува в чуждата половина;

                              – Stopper – Стоперът частично иззема функциите на дефанзивния полузащитник, когато е нужно и пресира атаките на съперника още в средата на терена. Недостатъкът тук е, че ако той бъде преодолян, то впоследствие атака срещу само един защитник има доста по-голям шанс да се превърне в гол;

                              – Cover – Покриващият, подобно на първия тип, има задачата да изчисти всички топки, но по-конкретно тия, които попадат зад линията на отбраната. Този тип играч се ползва като второстепенна защита и е в помощ на другия защитник.

               Примери за класически централни защитници: Карлес Пуйол, Роберто Карлош, Роналд Куман и други.

• Играещ с топката защитник (Ball Playing Defender) е позиция наподобяваща тази на класическия централен защитник, с единствената разлика, че този тип играчи са нагърбени със задачата частично да организират контраатаки, когато топката е в тях. Играчите на тази позиция най-често търсят с бързи пасове бековете или директно крилата, за да се сформира възможно най-бързо контраатака за техния отбор.

               Примери за играчи на тази позиция са Боби Мур, Рио Фърдинанд, Рикардо Карвальо, Джерард Пике, Ван Дайк и други.

• No-Nonsense CB е позиция, чиято задача е да спечели топката и тя да бъде на момента изчистена към далечна зона от терена, без да се предприемат излишни рискове. Това е и най-неградивната защитна роля, но същевременно една от най-важните, що се касае до допускане на голове заради елементарни грешки в собственото наказателно поле.

               Примери от Висшата Лига на Англия за такъв тип футболисти са Робърт Хът, Уес Морган и Тоби Айдервайралд.

Мениджъри като Биелса, Почетино и Пеп Гуардиола са истински майстори в промяната на позициите по време на игра. Те преценяват до точност какво би им свършило работа в конкретната ситуация, а това от своя страна им осигурява много големи ползи срещу отбори, които не са наясно с футбола, който се практикува в по-големите и обучени отбори.